Пауталия
Кюстендил
Велбъжд
Асклепион


имперски храм и лечебница
/За написването на материала е ползвана информация от книгата "Осоговската планина" - 2002г., автор Йордан Котев/
©Текстът е защитен от закона за авторското право – не могат да бъдат използвани по какъвто и да е начин материали от сайта без разрешение на автора
(тел: 0878452095, e-mail: kalendar_kyustendil@mail.bg)

Изворният град Пауталия от тракийската дума "поте" - извор, в древността бил дъно на топло езеро. Днес горещите лековити минерални води в Кюстендил извират главно в самото подножие на хълма, известен с турското име "Асарлък" /крепост/, най-вече в махалата извори /"Кайнарлък"/. В наше време, в цялата котловина те са 36, като два от тях /при пазара/ се използват пълноценно в момента. Дебита им, с което се нареждат на първо място в България, е 1980-2100 литра на минута с температура средно около 74 градуса. По много пауталийски монети личи лечебния символ на лековитите извори, което говори за тяхното познаване и благотворно използване от дълбока древност.
Образа на змията (виж) - символ на благословената вода, магическия знак за защита на селището, патрон на града и емблема на благоразумието, на бога на медицината Асклепий, на Телесфор - малкият лекар ясновидец, на богинята Хигия - са интимна тайнствено-емоционална, бързо-разнасяща се, психологически-въздействаща, концентрирала разнообразни способности визитна информация за природните дадености на изворния град. Асклепий бил син на Аполон и бог на медицината. Уверен в своите възможности, той поискал да възкръсва и мъртвите, но Зевс разгневен от това го поразил с гръм, по молба на Плутон - бога на ада, чието царство било застрашено да опустее и да се наруши божието равновесие. Оттогава змията станала емблема на благоразумието, а петелът на бдителността за ескулаповите /асклепиеви/ ученици.
В Пауталия бога на медицината е представен като възрастен мъж с брада и мустаци, полугол, наметнат с хламида, в едната си ръка държи орфическо яйце или патера, а в другата - кривак или жезъл с увита змия. На лицевата страна на първите сечени при император Антоний Пий /138-161г./ пауталийски монети вместо образа на императора е изобразен бюст на патрона на града в профил. Асклепий бил посветен в тайните на лечителското изкуство от мъдрия кентавър Хирон и от баща си. В Пауталия легендите за него се преплитат с тракийския Херос - бог на плодородието, живота и смъртта. На бронзова монета от император Каракала /196-217г./ е изобразен Хисарлъка, покрит с растителност. В подножието му, величествен храм със статуята на Асклепий. На върха, сякаш да излъчи далечна зрителна информация и да увенчае славата на града като боголечебно място, е разположен най-важният храм на бога на медицината с фронтон, поддържан от четири колони, от които свещеният огън на Асклепий разнасял славата на благословения град. Тук се е събирала голямата жреческа колегия, сред която имало и жрица за обслужване на култа, сред разкош и богати елементи на научна и философска мисъл, в неизчерпаем реквизит от сурова римска и антична поетична метрика. Всичко това в прохладата на древната Свещена дъбрава. А нагоре към сърцето на Орбелус се сливат в небитието "Елисейските полета" и царствата катакомби на /Dis Maribus/ подземните богове, където придружител на душите на починалите е бог Хермес (виж). Храмове на Хигия, Телесфор, трите /грации/ херити, Аполон, едикули и олтари украсяват страните на хълма, сред Свещената дъбрава. Над горещите извори в подножието на хълма е свещената пещера - митреум, комплексът храм и лечебница - Асклепионът.
Той се е състоял от същински храм - "жилище на Бога" - сграда с правоъгълен план и двусклонен покрив. На предната страна с триъгълен фронтон, поддържан от четири колони с коринтски капители. Обикаляща галерия, на която в предверието на храма болните /очакващи/, изкарвали нощта, за да бъдат навестени от Асклепий и /нимфеум/ басейн /свещения извор/ къпалня за измиване. Храмът бил заобиколен с лечебни заведения, зали за отдих и къпални. Това култово здравно заведение на мястото "Кръклък" или Св. Четиридесет мъченици е второ по големина, след това в Епидавър, сред 38 подобни в Древна Гърция, посещавано от болни, търсещи изцеление, почиващи, получаващи отмора, а отегчени богати имперски особи - развлечение. Светилището в Епидавър се е намирало в богати културни, научно-медицински и богословски взаимоотношения със светилището на боговете лечители в Пауталия. Съоръженията на асклепиона - баните, са били заобиколени от стадион за игри, гимназион, места за срещи, за антично-философски, реторични, телесни занимания, театър. Музиката още за древните траки е имала ритуално-празнична и лечебна функция. Широко се ширела мантика и народни магически практики, силно развита тракийска народна медицина сред богатите тържища. За древните елини Тракия е била екзотична земя, забулена в тайните на магьосници, вещици и лечители. В баните най-важните помещения са: аподитериум /съблекалня/, тепидариум /умерено топла зала/, калдариум /гореща зала/, фригидариум /студена зала/, лаконикум /пералня/, палестра /гимнастическа зала/ и др. Методите на лечението били разработвани по системата и на психотерапията. Селището е било задължително добре благоустроено, каквито изисквания налагат и днешните първокласни курорти. При една от свещените къпални на пазара е запазен и изваден мозаечния под, с едро изображение на лечебния символ - змията. Друга свещена къпалня се е намирала в съседство с днешната "Чифте баня" до Инджили /Ахмед бей/ джамия 1575г., легнала върху християнската църква "Св.Неделя" и върху част от основите на асклепиона. Всички помещения са разположени с посока югоизток-северозапад, което показва, че нито една от залите не е лишена от слънце. По размерите си 3600м², с дебелина на външните тухлени стени 120-180см., разпределението, мраморните облицовки, отоплителната инсталация със сух въздух /хипокаус/, можем да съдим за значението на Пауталия, като лечебно и главно курортно място в Римската империя. Това подсказва за високото благосъстояние на имотната класа и на търсещите своята Фортуна в града на котловината. Легенда разказва, че император Траян /97-117г./, при който е потвърдена градската уредба на Пауталия, като административен, стопански и културен център, имал неизлечими рани по тялото си, и след лечебното въздействие на пауталийските минерални води оздравял. В знак на благодарност и на далновидност заповядал тук да се строят великолепни дворци, бани, стадиони, храмове на Асклепий, а градът да се превърне в културна, оздравителна и почивна база за първенците на империята. Още по-голям блясък постига Пауталия при император Марк Аврелий /160-189г./, който попаднал сред красотите и богатствата на околността, а в града - в изтънчена, подходяща среда, написал най-хубавите си съчинения. Форумът - агора с булевтерионът /градския съвет/ е многофункционална гражданска базилика, обединени от стилен колонаден портик с грандиозните решения на местния пантеон, в усвояване на държавните изисквания за строителство на обществени сгради, е архитектурният ансамбъл, където древните граждани се събирали за съдопроизводство, търговия, разисквания по обществени въпроси, разтуха и празнуване на големите си тържества. Форумът, ориентиран в посока към периферията в обемно развитие на типовите сгради, с богата украса на архитектурните постижения в империята, е украсяван със статуи и релефи на богове и императори. Периферната панорама на градоустройствените постановки е била ориентирана към форума и храмовите лечебни комплекси. На юг агората опира до южната врата и се влива във виа Сакра /Свещения път/ на религиозните процесии към Пауталийския Асклепион, който минава край лековитите термални извори и по северния склон на хълма обслужва религиозните култови места, разположени до и сред Свещената дъбрава. Главната улица /кардо максимус/ с посока север-юг е част от пътя за Наисус /Ниш/, на юг - част от Свещената улица. Днес мястото около катедралната джамия Фетих Мехмед носи в пространствената си реализация контекста на наследения подземен античен кадастър - кръстовище на главни градоустройствени оси, пресичащи се в правоъгълна планова схема. Многоезичната глъч на обширната империя заливала просторните улици, с колонадни портици, с настилка от големи гранитни и гнайсови плочи, с масивни канализационни коридори. През IV век е изграден акрополът на Пауталия, крепостта на хълма Хисарлъка, която по времето на Първата и Втората българска държава е използвана като феодален замък, последно като Костадиново кале - разрушено през XV век. По същото време върху античните жертвеници, започват да се издигат църквите и оброчищата на християнската религия, заляла Стария свят, а местният християнски култ към водата в много случаи е заимстван от гр. Колоса - в Мала Азия. През християнско време при изворите е издигнат храм на Св.Архангел Михаил, който се е намирал в отношения с преданието за агиазмото. Според народното християнство той е вожд на небесните сили и борец срещу духовете на тъмнината, оттам и на болестите, небесен покровител на всички духовни, военни и полицейски чинове, на обществените и държавни органи на сигурността, здравето и реда. Старите кюстендилци /банчани/, мохамедани и християни, почитали местните топли термални извори, като ги персонифицирали в някой светия. През 1635г. силен подземен трус разтърсил Кюстендилската котловина и градът бил залят с гореща вода, а по това време върлувала и чума. Затова особено се почитала водата в Пазар-хамами, дето светецът Довлет-баба е пазел града от случайно мощно пропушване на подземните каверни, които пазели /задържали/ водите на ада. Те концентрирали в себе си мъката на обречените от подземния град и я трансформирали в унищожителни способности, които не дай си Боже ако бъдат изпуснати биха наводнили и унищожили града на благословението. Обилната гореща вода е била прокарана в домашни бани, пералища, из множество абдестлъци, които се намирали край джамиите, месчедите и текетата, където служела за ритуално измиване /абдест/ на молещите се турци. Рицарят Хорф през 1499г. съобщава за града: "една част от харемските жени на султана живеят в Кюстендил" /другите в Истанбул и Пловдив-б.а./. Във възрожденската махала "Извор" или "Сарай", ограничена от днешните улици "Христо Ботев", "Цар Симеон", "Даскал Димитри" и "Евлоги Георгиев", са били настанени султановите жрици на любовта. В тишината на сарая са планувани военни походи към Западна Европа. За целите на интимното съоръжение е била изградена сарай кула с размери 7х7м. и височина 10 м. /на дн.ул."Пенчо Славейков" № 12/, за охрана, правоъгълен каменен басейн /облицован с гранитни плочи/ на извора, от изток на кулата, които се виждат в гравюрата на Якобус Хоревайн /около 1690г./ На това място днес се намира родната ми къща. Всъщност подпочвената вода в квартала беше на около 60-70см. дълбочина до прокарването на градската канализация, от която водата спадна на нивото на отводнителното съоръжение с около 2,50 метра. За живота в цялостния архитектурен ансамбъл на тази средновековна частна резиденция, особено присъствие е имала "авуза", термалния извор или баня, на около 20 метра южно от ул."Цар Симеон", между улиците "Пенчо Славейков" и "Даскал Димитри", северо-източно от кулата. От тук някъде на юг, Сарай махала е легнала върху некропол, под който от друго историческо време има огромно пространство, покрито с каменни плочи с дебелина над 40см. /може да се предполага че това е дъното на сарайския басейн/ до №9 на ул."Пенчо Славейков", а между №7 и №5 в южна посока е разположена огромна антична /според автора/ предримска постройка, с дялани каменни късове с размери 2,00 х 1,00 х 0,50 метра. Всичко това говори за почитта, древната известност и културната идентичност на гр.Кюстендил, с идеалните му климатични, природни и традиционни условия за лечение и отдих. В тази богата среда, християнският култ към Свети Мина (виж) постепенно замества старата и оформя новата нормална духовна проекция на времето, впечатляваща в Югозападна България.


От същия автор:
adventisti-kyustendil.free.bg
arhiereysko-namestnichestvo-kyustendil.free.bg
avgust.free.bg
baba-yaga-kyustendil.free.bg
bahayci-kyustendil.free.bg
dobrodeteli-aleya-kyustendil.free.bg
evangelska-petdesyatna-tsarkva-kyustendil.free.bg
fevruari.free.bg
gospodin-znachenie.free.bg
granichki-manastir.free.bg
kalendar-kyustendil.free.bg
kulturniyat-ezik-na-rasteniyata.free.bg
kyustendilska-eparhiya.free.bg
kyustendilska-prolet.alle.bg
mesets-april.free.bg
mesets-juny.free.bg
obedinena-bozhiya-tsarkva-kyustendil.free.bg
osogovo-mountain.free.bg
osogovskata-planina.free.bg
osogovskatausoynitsa.free.bg
pautaliya.free.bg
pautaliya-asklepion.free.bg
pchelarstvo-kyustendil.free.bg
poetry-kyustendil.free.bg
romi-kyustendil.free.bg
simvolika-na-tsvetovete.free.bg
skapotsenni-kamani.free.bg
sveti.mina.free.bg
svideteli-na-yehova-kyustendil.free.bg
usoinitsa-osogovska-usoinitsa.free.bg
yordan.kotev.free.bg
Designed and developed by Vladimir Kotev